Category Archives: Стихотворения

Горделивите

Стандартен

Горделивите –
ние –
не питаме никога.
В резултат –
емболия
от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа „обичам“?
Може някой да чуе!)

Горделивите –
ние –
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.

Миряна Башева

Advertisements

Гледна точка

Стандартен

loveЗадължително прочетете стихотворението до края:

Аз съм част от изгубено поколение

И отказвам да вярвам, че

аз мога да променя този свят.

Разбирам, че това ви шокира, но

«Щастието е в теб»

— това всъщност е лъжа.

„Щастието е в парите“

И на трийсет години ще разкажа на сина си, че

той не е най-важния в живота ми.

Шефът ми ще знае –

моите принципи:

работата

означава повече от

семейството

Чуйте:

хората живеят в семейства отдавна.

Но сега

обществото не е същото като преди.

Експертите твърдят, че

два от три брака свършват с развод.

Не вярвам, че

ще живея в страна, която съм създал сам.

В бъдещето

природата ще бъде безмилостно унищожавана.

Никой не вярва, че

ще съхраним нашата прекрасна планета.

И разбира се,

моето поколение вече е изгубено.

Глупаво е да се предполага, че

Има надежда.

***

А сега прочетете отдолу нагоре.

Осъзнаване

Стандартен

Ставам сутринта.
Излизам от къщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея.

На следващия ден
излизам от къщи,
забравям, че на тротоара има яма
и отново падам в нея.

На третия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
забравям
и падам в нея.

На четвъртия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си и
въпреки това,
не виждам трапа и падам в него.

На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си, че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя, гледайки надолу.
Виждам я и
въпреки това,
падам в нея.

На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.

На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се,
скачам,
с върха на краката си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.

На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
скачам,
стигам до другата страна!
Толкова съм горд от постижението,
че празнувам с радостни подскоци…
И докато подскачам,
отново падам в рова.

На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам по пътя си.

На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по-удобно
да вървя…
по отсрещния тротоар.

Хорхе Букай

Из „Дао Дъ Дзин“

Стандартен

Когато хората узнаха
красотата на красивото,
разбраха грозното.
Когато хората узнаха
добротата на доброто
разбраха злото.

Ето защо
битието и небитието
взаимно се пораждат;
трудното и лесното
взаимно се създават,
дългото и късото
взаимно се сравняват;
високото и ниското
взаимно се склоняват;
гласните и съгласните
взаимно хармонират;
предишното и следващото
взаимно се редуват.

Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи;
нещата се създават
той не подменя тяхното начало;
създава, но не обсебва,
действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали.

Именно защото не търси признание,
то не може да му се отнеме.

Въздишки – Джани Родари

Стандартен

Със гласец учтив и тих,

все така със „бих“ и „бих“

нещастното, горкото

Условно Наклонение

въздиша от креслото

в безводно настроение:

— БИХ отишло в Лисабон…

БИХ пътувало с балон…

БИХ могло на скок висок

сто атлета да надскоча…

БИХ записало нов рок

на касета и на плоча…

Само дето туй „АКО“

ми е хвърлило око

и след всяко „БИХ“, уви,

по петите ми върви:

БИХ могло, АКО умеех…

БИХ дошло, АКО посмеех…

Да, каквото да говоря,

то ми пречи да го сторя! —

Просто е за съжаление

това Условно Наклонение:

тъй да го измъчва едно „ако“ нищожно —

БИХМЕ му помогнали, АКО бе възможно!