Category Archives: Усмивки

Из живота на психолозите, психиатрите и техните пациенти

Стандартен

Колко нарцистични пациенти са необходими, за да сменят електрическа крушка?
Само един. Трябва да държи крушката и да чака целият свят да се завърти около него.
Колко бордърлайн пациенти са необходими, за да сменят електрическа крушка?
Само един. За да се самоубие, ако не му я смениш.
Колко обсесивно-компулсивни пациенти са необходими, за да сменят електрическа крушка?
Само един. Но трябва да провери сто пъти.
Колко пасивно агресивни пациенти са необходими, за да сменят електрическа крушка?
„Опа, не мога да повярвам, че я счупих. Ами ще си стоиш на тъмно.“
Колко зависими пациенти са необходими, за да сменят електрическа крушка?
Николко. Те не могат да прежалят старата крушка.
Колко хистерични пациенти са необходими, за да сменят електрическа крушка?
„Искаш да сменя крушката? Ще се изгоря! Ще ме удари ток! Ще падна от стълбата и ще се парализирам за цял живот! Не, ти не ме обичаш вече!“

***

Лекар бил на визитация в лудница и влязъл в поредната стая. Един пациент седял на пода и режел въображаема дъска, докато друг висял от тавана.
– Какво правиш? – попитал докторът първия пациент.
– Не виждате ли? Режа тая дъска.
– А какво прави той? – посочил другия пациент психиатърът.
– А, той ми е приятел. Малко е луд и се мисли за електрическа крушка.
Лекарят виждал, че лицето на оня, който висял от тавана, започва да почервенява.
– Щом ти е приятел, трябва да го свалиш на пода, преди да е пострадал.
– Какво, и да режа дъската на тъмно?!

***

Мъж се обажда на секретарката в лудница и пита кой е в осемнайста стая.
– Никой – отвръща тя.
– Чудесно – възкликва мъжът.
– Значи съм успял да избягам!

***

В психиатрията докторът разпитва пациент с мания за величие:
– Разкажете ми повече за себе си.
– Откъде да започна?
– Ами от началото.
– Та значи, беше Ден Първи. И рекох Аз:
– Да бъде светлина…

***

 В психиатрията:
– Докторе, болният от трета стая се обяви за Цезар и заплашва, че ще разруши Картаген.
– Сложете му усмирителна риза!
– А онзи от осма се обяви за Дон Жуан…
– На него му сложете усмирителни гащи!

***

Телефонен секретар на психиатрията:
– Здравейте, и добре дошли на горещата линия за умствено болни.
1. Ако сте обсесивно-компулсивен натискайте 1 многократно.
2. Ако сте зависим от други хора, помолете някой да натисне 2 вместо вас.
3. Ако страдате от раздвоение на личността натиснете 3 и 4.
4. Ако сте параноичен, ние знаем кой сте и какво искате.Не затваряйте за да можем да проследим обаждането.
5. Ако сте шизофреник слушайте внимателно и тих глас ще ви съобщи кой бутон да натиснете.
6. Ако сте в маниакална депресия няма значение кой бутон ще натиснете, никой няма да ви отговори.
7. Ако сте с нервно разсройство, натискайте всички копчета докато не ви отговори оператор.
8. Ако имате амнезия, натиснете 8 и издиктувайте името, адреса, телефона, рожденна дата, ЕГН и моминското име на майка ви.
9. Ако имате посттравматичен стрес, б-а-в-н-о и в-н-и-м-а-т-е-л-н-о натиснете 000.
10. Ако имате биполярно разстройство, моля оставете съобщение след сигнала или преди сигнала или след сигнала. Моля изчакайте сигнала!
11. Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9.Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9.Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9 .Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9.
12. Ако имате ниско самочувствие, моля затворете. Всички оператори са прекалено заети за да говорят с вас.
13. Ако СТЕ БЛОНДИНКА, НЕ НАТИСКАЙТЕ бутони, за да не прецакате нещо!

***

Конкурс за литературно произведение в лудницата под надслов: „Гласовете ви чувам“

***

Лудница. 100 предпазни огради. Кроял се план за бягство…
Най-умният измислил план: да прескочат всички огради.
Речено-сторено. Започнали да прескачат оградите. На 24-тата главният питал:
– Уморихте ли се?
– Не! – отговорили бодро всички.
Продължили. На 56-тата пак питал:
– Уморихте ли се?
– Не!
Продължили. На 72-тата пак питал:
– Уморихте ли се?
– Не!
На 99-тата пак питал:
– Уморихте ли се?
– Да!
– Тогава ай да се връщаме.

***

 Мечтата на шизофреника:
Да се извика сам себе си на дуел, да се яви, да стреля, да уцели, да умре отмъстен.

***

Невротиците си строят въздушни кули.
Шизофрениците живеят в тях.
Психиатрите събират наема.

***

Пред психологически кабинет се срещат двама души. Първият пита:
– Кой си ти и защо си тук?
Вторият отговаря:
– Аз съм Наполеон и съм тук, защото психологът ме извика.
Първият пак пита:
– Как разбра, че си Наполеон?
– Бог ми го каза. – отговаря вторият.
– Лъжеш! Никога не съм ти казвал подобно нещо!- изкрещял първият.

***

Двама луди откриват магазин за хранителни стоки и решават да пробват как ще обслужват клиентите. Първият влиза в ролята на продавач, а вторият в ролята на купувач.
-Какво ще обичате?-пита първият.
-Искам свинска кайма в бутилка!-поръчва вторият.
-Глупости дрънкаш Пешо,поръчвай като хората!
-Добре де,хайде да си сменим местата.
Разменили си ролите.
-Какво ще поръчате?-пита Пешо.
-Дайте ми кайма!
-А бутилка носите ли си?

***

Психотерапията е скъпа. Пукането на опаковъчно фолио е евтино. Ти избираш!

***

Психиатър внимателно изслушва безкрайните оплаквания на пациент в депресия. Накрая се възцарява мрачна тишина.
– Добре, да предположим, че се опитам да ви помогна – казва накрая психиатърът. – Но, както казвате и вие, защо е нужно… Все едно – всичко в тоя живот е така безсмислено…

 ***

Психиатър се опитва да излекува някакъв, който упорито твърди, че е умрял.
– Добре де, на труповете не им тече кръв, нали?
– Правилно. – съгласява се пациентът.
Психиатърът взема една игла, убожда му пръста и потича кръв.
– Видя ли сега! Виждаш ли, че си в грешка! – радва се докторът.
– Вярно, докторе, в грешка съм бил. – съгласява се пациентът. И на труповете им течала кръв…

 ***

Лекар-психотерапевт лекува болен с хипноза:
– Повтаряйте след мен: аз съм здрав, аз съм здрав, аз съм здрав…
И накрая:
– Сеансът струва двадесет лева.
Пациентът:
– Повтаряйте след мен: на мен вече ми платиха, на мен вече ми платиха…

***

Човек отива при психиатър.
– Докторе, имам сериозен проблем. Щом легна да спя и ми се струва, че някой лежи под кревата. Като се мушна под кревата пък ми се струва, че някой лежи отгоре. И така по цяла нощ: отдолу, отгоре, отдолу, отгоре. Не мога да спя, моля ви, помогнете ми.
– Този проблем е много сериозен – отговаря психиатъра – мисля, че лечението му ще трае около две години. Ще трябва да идвате три пъти седмично и ви гарантирам, че ще се излекувате.
– И колко ще струва това?
– Ами по 50 долара за визита.
Мъжът благодарил и си тръгнал. След шест месеца психиатъра го среща на улицата.
– Защо не дойдохте да се лекувате при мен? – пита той.
– За по 50 долара на визита?! Барманът в моя бар ме излекува само за 10 долара еднократно.
– Е как така?
– Ами посъветва ме да отрежа краката на леглото.

 ***

Посетител в лудницата пита главния лекар:
– Как разбирате, че някой луд се е оправил, за да го пуснете на свобода?
– Ами правим му тест. Пълним една вана с вода, слагаме до нея един напръстник и една чаша и му казваме да изпразни ваната.
– Аха, ясно. Всеки нормален човек би използвал чашата.
– Не, нормалния човек ще издърпа тапата.

 ***

Пристига посетител в лудницата и гледа – всичките луди обикалят по коридорите с по едно кормило в ръка и викат „бръм, бръм“ като коли.
Отива в кабинета на главния лекар и го пита:
– Абе какво става с тия вашите луди? Малко странно се държат май?
Глваният лекар вади едно кормило от чекмеджето и казва:
– Я да идем да видим.

 ***

– Каква е разликата между лудия и невротика?
– Лудият мисли, че две по две е пет. А невротикът знае, че две по две е четири, но това ужасно го разстройва.

 ***

Малката Ана Фройд отива при татко си Зигмунд и го пита:
– Тате, сънувах много странен сън… Бях в една стая с много чичковци, и всички ми предлагаха банани. И ти беше там, и ти ми предлагаше банан. На другите чичковци бананите бяха малки и сухи, а твоят беше голям и сочен. Аз го взех и го налапах, и в това време чух звук като от влак, минаващ през тунел. После ти ми даде една пура и аз я запалих. Какво значи всичко това?
– Ами виж сега, дъще… Понякога бананът насън значи нещо друго, но понякога си е просто банан… Но ти за всеки случай не разказвай тоя сън на майка ти.

 ***

 Комисия отива в детска психо-клиника. Влиза в една стая:
– Това е Мишо, на 10 години – казва главният лекар.
– Какво хубаво момче… – възкликва комисията. – Как се казваш?
– Не знам – крещи момчето.
– А на колко си години?
– Оставете ме на мира! – пак крещи той.
– Докторе, на момчето му потече кръв от носа, трябва да се спре… Ще дойдем пак след година, за да проверим!
Дошли след половин година.
– Момченце, как се казваш?
– Мишо.
– А на колко си години?
– На десет.
– Докторе, как го постигнахте?
– Не знам! – креснал главния лекар.
– Какво ви е, докторе?
– Оставете ме на мира!

 ***

Психолог вече шести час си говори по телефона на доверието с някакъв депресиран тип. Накрая го пита:
– А мислили ли сте за самоубийство?
– Не…
– Ами помислете тогава!

***

Срещат се двама психолози:
– Здрасти. Ти си добре. А аз как съм?

***

Двама психолози обменят опит:
– Като ми дойде нов пациент, винаги го питам дали играе шах. Ако не играе – казвам му да започне активно. Ако играе – казвам му веднага да спре.
– Защо?
– И аз не знам защо, но помага в 80% от случаите.

***

Здравейте, докторчета! А къде ви е онзи, психоаналитика?
– Кой?
– Който вчера ми обясняваше, че целия ми проблем бил в това, че никога не мога да убия човек.

***

Водят малко момиченце при психиатър.
Започва прегледът. Психиатърът я пита:
– Как се казваш?
– Петя.
– А на колко години си?
– На 5.
– Кой сезон е сега?
– Лято.
– Е как лято, вчера вози ли се на шейна?
– Возих се.
– А прави ли снежен човек?
– Правих.
– Е какво лято е сега!
– Скапано!

***

Луд учен изучавал поведението на жабите. Поставил жаба върху равна повърхност, извикал „скачай“ и жабата скочила. Ученият записал в бележника си: „Жабите могат да скачат“.
После отрязъл еди? от краката й и извикал „скачай“. Жабата скочила и ученият записал: „Жабите могат да скачат на три крака“.
После отрязъл втори крак и извикал „скачай“. Жабата скочила и ученият записал: „Жабите могат да скачат на два крака“.
После отрязъл трети крак и извикал „скачай“. Жабата с усилие скочила и ученият записал: „Жабите могат да скачат на един крак“.
После отрязъл последния крак и извикал „скачай“. Жабата не помръднала. Ученият повторил командата. Жабата не реагирала. Той заключил в бележника си: „Когато останат без крака, жабите оглушават“.

***

Статистиката показва, че всеки четвърти страда от някакво психическо заболяване. Помислете за тримата си най-добри приятели. Ако те са нормални, значи вие сте луд.

***

Психиатър прави забележка на пациента:
– Закъснявате! Тъкмо щях да започна без вас!

***

Срещнали се двама психолози на улицата:
– Добър ден!
– И какво по-точно имаш предвид, като казваш това?

 ***

– Докторе, страдам от раздвоение на личността. Струва ми се, че не съм само аз, а че сме двама.
– Нищо не разбирам! отвръща психиатърът. Повторете още веднъж. Само че този път не говорете и двамата едновременно.

***

Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:
– Аз съм психолог.
– Аз пък съм едър мафиот. . . Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта.
– Ама аз съм психолог, не врачка!
– Абе сто кинта са това, я опитай.
– Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Значи сега си спомняш колко хубаво ти е било.
– Браво! Позна! Ето ти стотачка.
– Щом ти е било хубаво, значи си бил със жена. И сега си мислиш за нея.
– Точно така! Ето ти още стотачка.
– Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома.
– Правилно, ето ти още сто лева. . .
– Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
– Ха! Ето ти хилядарка!
– Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
– Това не е мисъл, а идея!

 ***

Психиатър стои в кабинета и скучае – в момента няма пациенти. Вратата на кабинета бавно се отваря и на четири крака влиза човек, държащ нещо в ръцете, в устата и влачи още нещо след себе си.
Психиатърът:
– А! Кой дойде при нас? Ти си куче, което се е изгубило? Заповядай! Сега ще се погрижим за теб.
Човекът отрицателно клати с глава.
– А-а-а! Ти сигурно си костенурче, която не може да намери мами и тати, ела тук миличко!
Човекът отрицателно поклаща с глава.
– А какво си тогава?
– Докторе, майната ти! Аз съм СисАдмина! Инсталирам ти мрежа. . .

 ***

В кабинета на психолог:
– Облегнете се удобно назад. Отпуснете се. Да се върнем назад във времето, дълго време назад. Кажете ми, какво виждате?
– А-А-А! Динозаври! Помощ!

***

Каква е разликата между психиатъра и психолога?
Ако кажеш на психиатъра „Мразя майка си”, той ще те попита „Защо казваш това?”, а психологът ще каже „Благодаря, че сподели това с нас”

***

Някога страдах от раздвоение на личността, но вече всички сме добре.

***

Хипохондрията е единствената болест, която нямам.

***

Най-хубавото на това да си шизофреник е, че никога не си сам.

***

Колко психолози са необходими, за да сменят електрическа крушка?
Николко. Крушката сама ще се смени, когато е готова.
Само един, но крушката трябва наистина да иска да се смени.
Само един, но за девет сесии.

***

Колки психиатри са необходими, за да сменят електрическа крушка?
„Откога живееш с тази фантазия?”
„Защо й е необходимо на крушката да се сменя?”
Само един, но трябва да се консултира с МКБ-10.

***

Колко психоаналитика са необходими, за да сменят електрическа крушка?
„А ти колко си мислиш, че трябват?”

***

Мислех си, че съм луда, но гласовете казаха, че не е вярно!

***

Психиатърът казва на сестрата: „Просто кажи, че си заета…само не повтаряй „Пълна лудница!“

***

„Виждам, че последно сте били на работа при психотерапевт“ казва рабодотателят на кандидата. „Защо напуснахте?“
„Не издържах повече!“ отговаря кандидатът. „Ако закъснеех за работа – според него таях индиректна агресия, ако отидех по-рано – страдах от синдром на генерализирана тревожност, а ако пристигнех навреме – бях обсесивно-компулсивен.

***

Обява:
„Онлайн курсове по предодоляване на интернет-зависимост“.

***

Печо Мух

Роман, предназначен за хора с дислексия. Книгата разказва за криплюченията на Печо Мух, Срапчо, Хубала и гамаренцето Рьой. Те пенрестанно се базавляват, по цял ден гираят и врапят капости и троспотии, а коняпога пизадат в оченаквани разтундения. Бълшевна рипказка за рипятелството, разказана с гномо мухор и зопитивизъм.

***

Учени от Албания откриха, че в един терапевт се съдържат 1024 гигапевта.

‎***

За бихейвиористите.

От дневника на дресиращия.
Ден първи: Кучето се изпика на килима. Аз му бутнах муцуната в локвата и го изхвърлих през прозореца.
Ден втори: Кучето се изпика на килима. Аз му бутнах муцуната в локвата и го изхвърлих през прозореца.
Ден трети: Кучето се изпика на килима. Аз отново му бутнах муцуната в локвата и го изхвърлих през прозореца.
Ден четвърти: Кучето се изпика на килима. После си бутна муцуната в локвата и скочи през прозореца.

***

Двама психолози вървят по брега и разговарят. В този момент във водата човек започва да се дави и да вика за помощ. Психолозите продължават да вървят и да разговарят спокойно. Човекът изпада в паника, вика с цяло гърло за помощ. Психолозите не му обръщат внимание. Удавника продължава да крещи и да ги моли за помощ. Тогава единия психолог се обръща към другия: – Този човек очевидно има сериозен проблем. Другия: – Да, но няма страшно, той говори за него.

***

С кого разговаря този човек?
– Сам със себе си.
– Е, тогава защо вика?
– Не чува добре.

Advertisements

Ние – скриновете – Димитър Бежански

Стандартен

Въпреки твърденията на народната поговорка, лудият и пияният много си приличат.
Пияният, тоест не пияният, а бъдещият пиян, на първата ракия обикновено започва да си прави самоанализ наум и съвсем предпазливо си казва: „Втора няма да поръчам, хвана ме!“ На осмата ракия обаче същият човек вече гласно обявява:
„Нишшшо ми нема, бе, а на бас, че нишшшо ми нема! Келнер, дай още по ено!“
При лудия положението е горе-долу същото. Щом получи първата депресия или първата нервна криза, бъдещият луд моментално тича при психиатъра и му се оплаква, че листата на дърветата шумолят адски гръмогласно, че сънува виолетови папагали, които го псуват на майка, леля и братовчедка, и че от време на време има нужда да крещи като Лайза Минели във филма „Кабаре“. Този човек още не е луд. Той е само невротик. Когато полудее истински, той вече ще твърди, че е заобиколен от луди, и че той, нормалният, не може да живее между отявлени психари.
Преди много години, когато все още само сънувах виолетови папагали, попаднах на един умен човек. Той беше психиатър. Между другото повечето психиатри, колкото по-умни стават, толкова повече започват да приличат на пациентите си, но този тогава беше все още само умен. Та ето какво ми каза той тогава:
– Скъпи приятелю – казва ми, – листата не шумолят гръмогласно, а виолетовите папагали са красиви птици, макар че понякога псуват наистина доста каруцарски, но така или иначе сънувай ги колкото щеш. Лайза Минели също си я бива и щом ти се крещи като нея, иди в гората или под някой желе зопътен мост и си крещи на воля. В това няма нищо лошо. Но за да не полудееш истински, съветвам те да приложиш метода на чекмеджетата. Какво представлява той? Той представлява ето какво: представи си, че всеки твой проблем е едно чекмедже. Докато чекмеджето е отворено – проблемът съществува. щом обаче затвориш чекмеджето, проблемът го няма, забравяш го. И отваряш друго чекмедже. И после и него затваряш. И трето. И четвърто. И пето. Ама нямало пари? Затваряш чекмеджето. Ама началникът ти бил идиот, а колегите – полуидиоти? Затваряш чекмеджето! Гаджето ти правело номера! Затваряш чекмеджето и си намираш друго гадже! И така нататък. Разбра ли ме?
Разбрах го…
И започнах да живея по метода на чекмеджетата. Пари? Тряс – чекмеджето! Началник? Тряс – чекмеджето! Партия? Тряс – чекмеджето! Правителство? Тряс – чекмеджето! Квартал, град, държава, полуостров, континент? Тряс-тряс-тряс чекмеджетата тракаха като шевна машина!
Докато един ден осъзнах, че съм се превърнал в скрин ли, в кантонерка ли, в друга някаква мебел ли – не знам, но целият съм отрупан със затворени чекмеджета, а ръцете ми нямат сили да затварят все още зеещите.
„Ами сега какво да правя, докторе?“ – ще ми се да го попитам оня умник, но първо, отдавна не си спомням къде живее, и второ, не знам дали все още е само умен или вече от затваряне на чекмеджета е заприличал на пациентите си.
А други познати доктори нямам, за да ги попитам как да я караме ние – скриновете…