Tag Archives: Пърлс

Гещалт-терапия и тренинг на образа

Стандартен

Целта на гещалттерапията е да помогне на човека да стигне до самия себе си и да открие своята автентичност. Понятието автентичност е трудно да бъде дефинирано, защото не е строга научна концепция, а по-скоро метафора. Затова е по-добре да се обърне внимание на движението към автентичността. Съществуват някои ключови състояния, които определят автентичността – истинност, уникалност, способност да бъдеш самия себе си и да живееш пълноценен живот. Метафората автентичност се преплита с метафората “чистото Аз”, което съществува в психосинтезата и означава самоосъзнаване на собствената личност, независимо от всичко външно. Тези определения могат да бъдат безкрайно много и това показва, че автентичността не е научно понятие, което отговаря на каноните на позитивисткото знание, а е висша екзистенциална ценност, мирогледна категория, стилова характеристика на живота, особена субективна характеристика. Затова е трудно да се предаде “духът” на гещалттерапията . Стремежът към индивидуалност, цялостност, към собствената неповторимост и уникалност на личността е главната особеност на гещалттерапията, която я отличава от другите психотерапевтични направления.
Ако се вслушаме в думите на т.нар. Молитва на гещалттерапевтите, освен сигурност и отговорност за себе си, може да се усети самота и обреченост. Ето молитвата: “Аз това съм Аз, а Ти това си Ти. Аз правя моето, Ти правиш своето. Аз не живея в този свят заради твоите очаквания и Ти не живееш заради моите очаквания. Аз съм Аз, а Ти си Ти. Ако се случи да се срещнем, това е прекрасно. Ако не се срещнем, нищо не може да се направи.”

Продължава…

Advertisements

Кратка история на психотерапията

Стандартен

Още от зората на човешкото съществуване междуличностната психология е била важна част от лечението на един човек от друг. Вероятно всички светци, шамани, лечители чрез внушение и други подобни методики разчитали на известна степен емпатия с пациентите си, за да може лекарството или илюзията за лек да се задейства. В миналото дори западната медицина е разчитала твърде много на мистичната сила на практикуващите лекари и на вярата на пациентите като част от лековитата сила на процеса.
До средата на XIX в. и първите няколко десетилетия от XX в. някоя лекция от страна на лекаря била единственият вид психотерапия, която емоционално притесненият човек, смятан за нормален, можел да очаква като помощ. В зависимост от темперамента на лекаря, за който ставало въпрос, това или било вид утешително окуражение, или обвинение в глупост.
След това обаче следва приказката за подходящия човек, дошъл на подходящото място в подходящото време. Зигмунд Фройд бил млад лекар, който специализирал неврология. Интересувал се от хипноза и бил изключително начетен в сферата на философията и антропологията. Живял във Виена, в Централна Европа, т.е. на идеалното място, за да бъде обладан от треската на философската и научната мисъл, от провеждането на опити и от приложните науки, които се развили в края на XIX в.

Продължава…